Стихотвореня
Стихотвореня
Всичко стана неусетно,
преобърна се животът ни,
не знаехме какво се случва, какво ни чака,
притеснени бяхме за съдбата наша.
С недоволство от случващата се стихия,
светът затихна изведнъж
и все едно за момент се спря,
и потъна в необятна тишина!
Принудени да стоим под карантина,
изгубили надежда за живота,
чудим се какво да правим
и как да не затънем в самота жестока.
Тъжни, потънали в носталгия
по миналато ежедневие,
спомените ни изкачат,
навяват едно жално настроение.
С призив за стоене по домовете,
аз разбрах, че няма нищо лошо.
Напротив, прекарах време с мама, с татко,
което бе безценно сладко!
Мило става на сърцето и душата.
За свобода жадувам аз
и с нестихваща надежда,
мечтите ме застигат и променят моята нагласа.
Преосмислих аз напълно всичко,
с нови сили за живот,
готова да оценявам вече всичко,
което предоставя ми се от Бог!
Урок ценен, урок незабравим,
благодарна за всичко, което ми се случи,
поемам с нова жажда за живот
към осъществяването на моите мечти!
С преосмислянето на всеки ден,
разбрах, че животът е прекрасен,
стига да намериш това,
което прави те щастлив!
Макар и през трудности да преминаваме,
те учат ни на борбеност и сила,
те за нас са новото начало,
което кара ни да продължим.
Готова за промяна,
пълна със зареждаща енергия,
за нещо ново, нещо чудно,
щастливо аз поемам към новото начало!
Бъди добър и благодарен,
сбъдвай своите мечти,
не се отчайвай ти сега,
а гордо с вдигната глава върви.
Граби с пълни шепи от живота,
наслаждавай му се ти без край,
знай какво желаеш
и преследвай го до край!
Посвети се на всеки предоставен миг,
превърни го ти в магия,
не се чуди, а действай
и покажи твоята страна талантлива!
Нищо на този свят не може да те спре,
нито коронавирусът,
нито каквото и който и да е.
Просто се бори и Бог ще те възнагради!
И края веч настана,
целият свят се промени,
с нови цели и мечти,
със стремежи за неща по-добри!
С най-приятни мисли ще остана
и с усмивка ще си спомням таз година,
но сега е вече време
ний да те изпратим надалече!
Ния Иванова Светославова – IX а клас – АЕГ „Гео Милев“
Всяко предизвикателство е възможност за нови постижения.“
Виктория Г. Станева – XI а - СУ„М. Ат. Узунов“
Беше толкова близо, но и толкова далече,
красотата и сияйна, болката извлече.
Но уви сега сама съм и не мога да изляза,
в този начин на живот май ще трябва да навляза.
Под едно небе свободни, но сякаш зад решетки,
тези малки къщи са сякаш малки клетки.
А над тях звездите, гледат мрачно и се чудят,
защо така е трябвало, точно нас да ни прокудят?
3. И понякога се чудим, защо на нас се случи?
Може би защото няма никой да ни отучи.
Че с война и злоба между хората добро не става,
това е просто наша грешна, измислена представа.
Ния Р. Рачева – VIII б клас – АЕГ „Г. Милев“
И погледнах, осъзнах,
колко още има на небето.
Красотата вън видях,
Замечтах се за лалето.
Природата за миг си пожелах,
но далеч е тя, далеч - морето,
планината, и полята исках аз,
но в стаята си чувах само ехо.
От прозореца със поглед плах
обърнах се към слънцето, което
светло грееше все пак
и казваше ми: -Тук съм, ето!
Михаела Ц. Тошкова – XI г клас – АЕГ „Г. Милев
Stuck on my own
Behind the bars that I own
Among the shadows, where I belong
In my so-called home...
Longing for my soul to go
Go away,
Go somewhere
Or even nowhere
Just away
To find the change
The change we praise
In our world’s cold embrace
Waiting for the phrase
To be away
Away from our way
So we may
Sleep the pain away
Even just for a day...
Гергана С. Тончева – XI г клас – АЕГ „Гео Милев“
В главата ми една едничка мисъл плава
като платноходка малка,бяла.
Полита тя със своите платна
над реки и над поля.
И не спира да се скита в моята глава,
желае да излезе тя,
но уви не само тя желае света да навести
и природата навън да посети.
И аз така мълком си мечтая
мъничко навън да се пошляя.
Слънцето бузите ми да огрее,
вятъра пък косите ми да вее.
И да се чувствам жива аз отново,
седнала в тревата до уного
Но кой ли пита ме сега.
Що си имам в моята глава?
Гергана С. Тончева – XI г клас – АЕГ „Гео Милев“
Затворена съм аз,
затворен си и ти.
Не зад решетки железни,
а зад дървени врати.
Ден след ден живота си върви,
а на мен сякаш нищо не ми спори.
Всеки ден едно и също,
отварям очи и пак затварям ги уви.
В този странен кръговрат,
обрекъл ни е той на пълен мрак,
нашият най-голям враг.
Кой ли ще го спре?
Някой може ли въобще?
Или просто с времето ще се наложи,
като наш стар приятел, той да си се сложи
и в спомените той да си остане
като нещотото,което се опита да ни смаже.
Навярно само времето ще ни покаже.
Но жалко дивото зове
И не иска да замре моето буйно сърце...
Нима ще трябва още окована да стоя
и да изпускам ден след ден мига,
в който пак ще съзерцавам ярката зора
с вплетена в моята, твоята ръка.
Нима ще трябва аз порива да спра?
Затворена съм аз,
Затворен си и ти.
Не зад високи стени,
а в нашите собствени души.
Гергана С. Тончева – XI г клас – АЕГ „Гео Милев“